За солената вода и изветрелите мечти

Наш Гришо може да се учи от Джокович не само на тенис Най-добрият български тенисист в историята Григор Димитров отпадна от Летните олимпийски игри в Рио де Жанейро още в първи кръг и с оглед поредния му слаб сезон, това беше прието за нещо нормално.Прочети още на:

Ненормалното се случи след поражението на хасковлията от Марин Чилич, когато гаджето на Никол Шерцингер отсвири децата, които искаха да се снимат с него за спомен и да получат по един гневен автограф. Разписалият се на няколко известни "корта" Гришо не счете за нужно да зарадва малчуганите, давайки воля на разочарованието си. Но нима точно в такива моменти не лъсва същността на един човек? Да си голям означава да подадеш ръка и когато си паднал. Друг е въпросът колко точно е бил разочарован нашият състезател, след като нито по време на срещата показа спортна злоба, нито след двубоя видяхме някаква тъга у него, че си тръгва рано-рано от Игрите. И че хиляди българи пред телевизорите остават с празни надежди. Тук не става дума за медалите, макар винаги да съм ненавиждал Кубертеновия принцип за важността на участието. Не, за участие могат да се борят само туристите, но не и спортистите с талант и шампионска закваска. Най-тъжното при Григор е, че той притежава безспорен талант. За второто вече не съм сигурен. Когато искаш да печелиш медали и купи, интимният живот и изявите в социалните мрежи не могат да те контролират и да бъдат приоритет. Те са само едно приятно допълнение, един сладък десерт. Не и основно ястие. "Лекът за всичко е солената вода - потта, сълзите или морето", е написала преди много години Карен Бликсен. Замислих се върху тази мисъл след днешната загуба на хегемона в тениса за последните години Новак Джокович. Ноле не само успя да спре доминацията на Роджър Федерер и Рафаел Надал през годините, но и да създаде своето още по-впечатляващо царство. Допреди няколко месеца той държеше всички трофеи от Големия Шлем и стана първият тенисист в историята, спечелил 100 милиона долара от наградни фондове.

Само олимпийската титла липсваше в бляскавата колекция на сърбина и той навярно ще си остане без нея. След загубата си от Дел Потро Джокера се разплака и сложи ръка на сърцето си. Там, до флага на родината си. Където е любовта, където е и болката му. Никога не съм симпатизирал на тенисиста Джокович, но това беше един от случаите, в които Човекът Новак накара кожата ми да настръхне. Големият шампион Джокович реши да излекува разочарованието със сълзи, докато други избират американските (и не само) плажове и солената морска вода, докато си правят поредно селфи, скачайки от скали и прегръщайки смугли каки. Е, Ноле също си направи селфи. Но с децата, които искаха да се снимат с него веднага след тъжния мач с Дел Потро. Докато в очите му още имаше солена вода, но не от вълните на Маями, а от душата. Разочарован и тъжен, сърбинът не искаше да остава повече на корта, но не забрави, че е истински шампион. И се усмихна заради децата. Един малък жест на един голям шампион. И преди всичко - на един голям човек.

https://www.youtube.com/watch?v=A4QcwOdPg-s

Дали потта от тренировките се явява дефицит за Димитров - само той си знае. Но навярно е така, защото хвърлената пот в тренировките е обратно пропорционална на пролятата в боя кръв. И докато големият шампион лекува раните си със сълзи до следващата титла от Големия Шлем, един вечен талант дори няма какво да лекува със солената морска вода, защото е претръпнал от ранни отпадания, които са калцирали "раната" му. За последния солената морска вода е само фон за поредното селфи. На което не радва деца с милиони мечти, а минали през десетки кревати какички.

#ЛЮБОПИТНО #СПОРТ2